Петльовден


„
Петловден кат Бабинден, ама са коли петел и на бабата са носи къделькя
“
—с. Козичино[3]
В с. Козичино за празника се прави и петльовденско знаме („байряк“) от чимшир, украсен с пера от петльова опашка, червен конец и цветя.
Петелът се коли от майка, която има мъжка рожба, като отново се внимава с кръвта да се опръска прага, а децата са мазвани по лицето с кръвта от птицата. Главата на заклания петел се хвърля на покрива, а перушината се заравя на мястото, коъдето се изхвърля домашната смет. Перата от опашката се откъсват и с тях жените кичат главите си за празника, кичат петльовденското знаме, а част се запазват за лазарките на Лазаровден.
Закланата птица се сварява на курбан, приготвя се пита (някъде и зелник) и с всичко това плюс вино (ракия), предварително приготвената свещ и къделката вълна, жената отива при „бабата“ от Бабинден. По пътя се раздава за здраве на съседи и роднини.
Когато се съберат у бабата, тя забучва свещ на своята пита (жените правят същото) и прекадява събралата се трапеза и жените под полите, за да имат мъжки рожби. След това жените започват да си „подават“ една на друга, с което всъщност започва празничната трапеза, съпроводена с много шеги и смях. Пеят се специални песни (шегите също са „специални“) и се играят хора до късно вечер. Вече в по-късно време жените се събират с мъжете в кръчмата, където завършват празника
източник "Уикипедия"